МАЛКО СВЕДЕНИЯ ЗА МЕН
Зачението на моето име е цъфнала ябълка. Така ме е нарекла моята майка, за да се знаят и българските ми корени. Майка ми е музикант – инструменталист, а баща ми беше машинен инженер. Родена съм и израснала в Полша, но винаги съм имала контакт с роднините в България. Много обичах ваканциите у баба в Родопите.
Завършила съм Медицинска Академия и като лекар – невролог продължавам да практикувам професията си. Имам две научни степени по специалността, Сертификат на Епилептолог, а също и през 2004 г. защитиx дисертация и получих следващата научна степен Доктор на медицинските науки.
НАЧАЛОТО
През 2011г.излезна от печат моята първа книга „Там, където е роден Орфей”, жанрово определена като non fiction. В нея е описана историята на моите предци и културата на региона Родопи, където живеят моите роднини.
Написах тази книга за моите деца и бях убедена, че ще бъде единствена. Но скоро след това се оказа, че това е началото на творческият ми път. От тогава написах по над 20 книги, от които най – известна е сагата „Столетието на рода Винни” ( 1-3), екранизирана от Полската Телевизия като сериен филм. Всеки от трите телевизионни сезона, излъчвани през пролетта на 2019, 2020 и 2021 г. привличаха пред телевизионните екрани по над три милиона зрители. Имах възможността да участвам в продукцията, като се появявавах в епизодични роли във всеки Tv – сезон. Работих и като консултант относно снимането на сцените с медицинско – исторически характер.
Моето творчество обхваща литературни произведения от различен род, напр. детски книги, като цикъла от четири части за приключенията на Юлек и Мая (м. др. „Юлек и Мая в лабиринта”); за младежи – романа дистопия „Новият свят” ; със съвременен сюжет ( „Все по – малко проблясъци”, „Лейди М.”, „Полет ниско над земята”) и тритомовият цикъл „Алиция в страната на времената” ; криминалния роман „Ключа скрива последната” и сензационния исторически роман „Костите на Пророка”.
Важна позиция в моето творчеството заема романа „Майки и дъщери”, описващ три поколения жени, несподелено изживяващи дълбоки лични травми, както и свързаните с исторически събития.
2021 е годината на излезлите три нови публикации : II част на фабуляризираният лекарски цикъл „Учениците на Хипократ. Доктор Анна”, която е продължение на „Учениците на Хипократ. Доктор Богумил” ; романа „Реките текат, както си искат” и тайно писаната история за житейските деяния на рода Винни, прадвестник на акцията, известна вече от Трилогията и екранизираната версия от Полската Телевизия.
Автор съм на либрето на мюзикъла „Мазурски легенди” ( написано за Мазурско – Варминската Филхармония)
В момента работя над сценарии за филми.
Обичам хубави книги, музика, театър и филми. Имам три деца – Юлиан, Алина и Франек, три котки и едно куче.
Живея в Брвинов, 20 км от Варшава.
Албена Грабовска: Надявам се моите книги да бъдат издадени на български
През месец май Държавният културен институт към министъра на МВнР представи свои мобилни експозиции във Варшава в рамките на различни международни събития и пространства по покана на Посолството на Република България и Културния институт в полската столица.
На 13 май в Публичната библиотека на Варшава посланикът на Република България Маргарита Ганева и директорът на Държавния културен институт Снежана Йовева-Димитрова откриха фототипната изложба „Чудотворни икони и свети мощи на Балканите“, преведена на полски език. Изложбата е от програмата на Държавния културен институт към Министъра на външните работи, реализирана съвместно с Центъра за славяно-византийски изследвания „Проф. Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“ и се състои от 24 пана, представящи църкви и манастири, в които се съхраняват чудотворни икони и свети мощи, историята на всяка обител, легендарната биография на всяка чудотворна икона и обичаите, свързани с храмовите празници и празниците на светците, чиито мощи се съхраняват в тях. Повече за събитието може да прочетете тук.
От ляво на дясно: Калина Станчева, Албена Грабовска, Снежана Йовева, Божидар Славов и Н. Пр. госпожа Маргарита Ганева, посланик на България в Полша
Връщаме се към това събитие, защото след като се върна в София Снежана Йовева сподели пред „въпреки.com”, че сред многобройните гости, между които дипломати, учени, общественици на откриването, е присъствала е известната полска писателка от български произход Албена Грабовска. Решихме да я потърсим и разговаряме с нея, защото се оказа, че почти непозната у нас като автор. Единствената ѝ книга преведена на български, която е и дебютът ѝ е „Там, където се е родил Орфей“(2011). “Сантиментално пътуване до планината на предците и паметните места от детските ваканции” – така литературната критика в Полша e представила необичайна книга за Родопите. Д-р Албена Грабовска е дъщеря на поляк и родопчанка от Чепеларе. Макар родена и израснала в Полша, още през детството си научила майчиния си език, а всяко лято била изпращана на ваканции в Родопите. Книга е посветена на майка Катя, както е наричала с обич баба си…
нигата издадох сама, първоначално 12 книжки, които раздадох на роднини и приятели. Един от приятелите каза, че това, което е прочел било много интересно. Посъветва ме да изпратя книгата до няколко издателства- Поляците много добре си спомнят ваканциите в България през годините, когато единствено там можеше да се почине на топло и слънчево. Пратих книгата, тя много се хареса и веднага я приеха и издадоха(премиера февруари 2011). Имаше голям успех. Това беше началото. После написах няколко книжки за деца, свързани с моята професия (лекар – невролог, епилепсолог), а после си дадох сметка, че имам желание да пиша романи. И така започнах.
От небългарски източници научих колко разностранна е писателската Ви дейност – от книги за деца, през сагата „Столетието на рода Винни” до криминални сюжети. Как подбирате темите си? Кое ви провокира да избирате своите сюжети и да разказвате истории?
На 14 май имах премиера на 27-та ми книга.Специализирам се в романи със силни образи на жени. Моите героини са силни, умни и се борят за себе си и своите семейства. Много често на заден план е историята на Полша. Тя е доста комплицирана исторически държава. Преживели сме руско, австрийско и германско робство, въстания, две войни и то само за две столетия. Това много влияе на хората, особено на обикновените хора, които трябва да се борят с голяма история, която влиза в техните къщи и живота им.
Имам много идеи, винаги е така е било с мен. Избирам темите старателно, винаги съзерцавам своята история със старателно избрана история и наратив. Затова пиша и криминални романи, и саги, и исторически романи.
Вие сте авторитетен писател с награди в Полша. Правили ли сте опити да се свържете с български издатели и преводачи от полски? ( Ние имаме чудесни полонисти и полската литература е много ценена и обичана у нас.)
Това е болна тема. Направих големи усилия веднага след като издадох „Орфей“. Не знам защо ми се струваше, че всички мои книги ще бъдат издадени на български…Първият опит беше много неуспешен. Книгата щеше да бъде финансирана от община Чепеларе. Те всичко направиха коректно. Помолиха ме да посоча преводач. Аз повярвах на едно младо момиче, което се обърна към мен с молба да дам шанс на младите преводачи. Дадох…Когато помолих да ми даде преведената книга, оказа се, че преводът е много лош. Имаше страшно много грешки. Момичето много слабо знаеше полски. Книгата беше странирана, но аз не можех да се съглася да бъде издадена. Намеси се професорката на младата преводачка, опита се да помогне…
Ако пропусна всички обидни мейли, които получих…книгата не беше издадена. След няколко години опитах пак и изпратих юридическите проблеми с Община Чепеларе, с която имах вече сключен договор. Те ми върнаха правата, за да намеря сама издател. Намерих (посочиха ми го). Междувременно моята майка (Мария Грабовска) преведе цялата книга на български. Издателят най-напред искаше да издаде 1500 екземпляра, после каза 500, след това станаха 250. Но най-големият проблем беше, че искаше да махна всички истории за Родопите, кухнята, литературата, географията. Общо 10 глави. Аргументът беше, че в България знаят всичко това и тези теми няма да ги заинтересуват. Не съгласих и този път книгата да излезе в този осакатен вид…
Правих опит да издам романа „Костите на пророка“, защото действието се развива в Пловдив и се говори за богомилите. Никой не беше заинтересован. Преведох и 30 страници от моя роман „Lady M.”, но и тук не намерих желаещи. Последно говорих за „Столетието на рода Вини“, но ми казаха, че полската история няма да заинтересова българите. И така си остана…Сигурно не ми вярвате… Мои близки винаги ме питат „защо не искам да издам моите книги в България?“ И молят „хайде да издадем…“. Ми хайде!
От Снежана Йовева, директор на Държавния културен институт към МВнР на България, разбирам, че Вие поддържате връзка и с нашето посолство и културен институт във Варшава. Те не са ли Ви съдействали в тази посока? Между другото и Полският институт в София се грижи много за представянето на полската литература и изкуство в България, имат и богат библиотека. Мисля че, биха съдействали за Вашето представяне като писателка в България.
Разбира се, Българският културен институт във Варшава помага за промоциите на моите книги в Полша. Много им дължа. Редовно организират авторски срещи. На библиотеката на Полския институт в София редовно изпращам книги. Но като се обърнах с преводача, който намерих за подкрепа за получаване на грант, за да може да се преведе „Костите на пророка“, ми казаха, че те, все пак, не могат да се месят за това. Мисля, че ако дойда с преведена книга, те биха съдействали. Винаги подчертавам, че моите усилия да се представя в България не са свързани с желание за печалба.
Споделете малко повече за „Столетието на рода Винни” и неговата екранизация като телевизионен сериал, дори Вие сте участвали в епизодични роли. Пишете за историята на ХХ век, но с днешна дата ХХI е не по-малко тягостен и жесток. Близо до нас има ужасна война срещу независима и свободна Украйна…
„Столетието на рода Винни” е един чудесен сериен филм. Има четири сезона. Гледаха го средно 3 млн. в Полша и самата книга се продаде в 500 хиляди екземпляра. Никой в Полша нямаше проблем с това, че имам български произход, а пиша за историята на Полша. Напротив, наричаха ме съвест на народа и питаха откъде имам толкова красиво и оригинално име.
Да, успях да осъществя мечтата на детството и участвах в снимките. Това беше много трогателно за мен. Моите деца също участваха.
Вашата професия като лекар е посветена на много сложни не само диагнози, но и лични, дори екзистенциални проблеми на човека. Как тези познания и практика влияят на литературата, на писането Ви? Използвате ли опита си като лекар във Вашите сюжети?
Много влияе. Не непосредствено, в случаите, във формата, която избирам, която е доста научна във вида си. Написах три тома роман за историята на полската медицина (на фона международните научни събития), наречена „Успехите на Хипократ“. Действието се развива между 1850 и 1944 година. Много е интересна и оригинална, има много хубави отзиви. Сега са купени правата за сериен филм и се надявам догодина да можем да го видим.
Над какво работите сега? На кого първо показвате написаното?
Първо показвам на майка ми. Тя много добре умее да ми подскаже нещо, има свои предложения, коментари. Старая се да ги използвам. После книгата отива в издателството и започва редакция, коректура, промоция…Сега работя над криминален роман с медицински сюжет. Но едва преди няколко дни почнах да пиша. Правя още последни поправки на либрето на мюзикъл за живота на полската певица Анна Янтар, която загина в самолетна катастрофа едва на 29 години. Преди това написах либрето на два мюзикъла „Езерно време“ и „Коперник“ за живота на най-значимия полски учен Николай Коперник. То е за репертоара на операта в Краков.
Нашето интервю с Албена Грабовска с въпроси и отговори по мейл бе в дните преди 24 май. А и съм убедена, че този празник трябва да почитаме всеки ден на годината. Затова я попитах на финала на нашата кореспонденция: Каже нещо за нашите читатели в навечерието на 24 май.Тя ми написа този път, за разлика от предишните си отговори, в които използваше латиница, на кирилица:
Мили читатели, приемете най-сърдечни пожелания за 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост! И за мен в Полша това е важен ден! Бъдете винаги горди с вашата държава и родния си език и българската култура. Надявам се, че моите книги ще станат част от нея. ≈
Текст: Зелма Алмалех
Снимки: личен архив на Албена Грабовска и на културния институт към МВнР
P.S. на „въпреки.com”: Не за първи път Снежана Йовева свързва хората от различни краища на света, особено свързаните с България. За нея това е мисия. Надяваме се книгите на Албена Грабовска да бъдат преведени и четени у нас. Не зависи само от преводачите, а и от издателствата. Но със сигурност си заслужава…